SPF през зимата и в облачно време: наистина ли има значение?

Януари, минус три градуса, сиво небе. Слънцето почти не се усеща, значи няма и от какво да се пазиш. Звучи логично, но кожата не реагира на температурата. Тя реагира на UV (ултравиолетовото лъчение), а то не се вижда и не се усеща.

Някои зимни дни носят повече UV, отколкото подозираш. Други — толкова малко, че пропуснатият SPF (слънцезащитен фактор) не е проблем. Разликата е в мястото, времето навън и продуктите, които ползваш.

УСЕЩАНЕТОЗащо усещането подвежда

Когато решаваш дали днес ти трябва SPF, обикновено гледаш през прозореца: дали е студено и дали грее. Нито едно от двете не мери ултравиолетовото лъчение.

Очите виждат видимата светлина. Кожата усеща инфрачервеното лъчение като топлина. UV не може нито да се види, нито да се усети^[1]. Студът не намалява UV. Той само ти пречи да усетиш слънцето.

Сигналът идва със закъснение. Зачервяването от UV е най-силно около 8 до 12 часа след излагането^[2] — когато отдавна си вкъщи. Фотостареенето пък изобщо не дава сигнал. То се натрупва без усещане, година след година^[2].

Зимата наистина носи по-малко UV. През зимата слънцето стои ниско в небето и лъчите му влизат в атмосферата под наклон. Така изминават по-дълъг път през въздуха, преди да стигнат до теб, и по пътя повече UV се поглъща^[3]. Така зимното слънце отслабва. Студът няма пръст в това.

СЕЗОНЪТКакво се променя през зимата

До кожата достигат два вида UV лъчи. UVB са по-енергични. Те причиняват слънчевото изгаряне и силно допринасят за рака на кожата. UVA проникват по-дълбоко и имат голяма роля във фотостареенето. Изследванията сочат, че и те допринасят за рака на кожата^[4].

Атмосферата поглъща по-голямата част от UVB, а UVA минава много по-лесно^[4]. Когато слънцето е ниско, разликата се засилва. В експериментално измерване на естествена слънчева светлина съотношението UVA/UVB е било по-високо в ясните зимни дни, отколкото в края на лятото^[5].

През зимата изгаряш много по-трудно, но UVA не е изчезнало. И то намалява, просто по-малко от UVB, така че популярното „UVA е еднакво през цялата година“ е неточно.

ОБЛАЦИТЕОблаците и стъклото

Облаците намаляват UV, но не го спират. Колко точно зависи от вида и плътността им. Плътната облачност спира повече. Тънките или разкъсани облаци почти не влияят, а понякога дори повишават UV, защото разсейват лъчите^[4].

Стъклото спира UVB, но не винаги UVA. В лабораторно сравнение всички изследвани стъкла са спрели UVB. С UVA е било различно: обикновеното гладко стъкло е пропуснало най-много, а ламинираното и някои цветни стъкла са го спрели^[6]. По вида на прозореца не може да се познае колко UVA минава през него. Зад стъкло почти не изгаряш, но кожата не е напълно защитена.

СНЕГЪТПланината и снегът

Ски денят е зимният случай, в който усещането подвежда най-много. Студено ти е, вятърът духа, а UV може да е високо.

С всеки 1000 метра височина UV нараства с около 10%, защото над теб има по-малко атмосфера. Пресният сняг отразява до 80% от UV и може почти да удвои облъчването^[4]. Получаваш UV и отгоре, и отдолу — включително под брадичката и носа, където слънцето обикновено не стига.

Ако караш ски, нанасяй SPF отново през деня и не пропускай устните и ушите.

ЗАКОГОКога зимният SPF ти трябва

Нуждата не е еднаква за всички. Зависи от това какво ползваш и колко време прекарваш навън.

1. Ползваш AHA киселини. Най-честите са гликоловата и млечната киселина. При тях повишената чувствителност към UV е измерена директно. В клиничните проучвания, прегледани от FDA (Агенцията по храните и лекарствата на САЩ), гликолова киселина от едва 4% е променила реакцията на кожата към UV след само четири дни употреба. Ефектът се е оказал обратим: седмица след спиране вече не е бил откриван. Затова FDA препоръчва слънцезащита, докато ползваш продукта, и още седмица след това^[7].

2. Ползваш ретиноид. Ретиноидите също ускоряват обновяването на кожата, а в началото често причиняват сухота, лющене и раздразнение. AAD (Американската академия по дерматология) препоръчва дневна слънцезащита при употребата им^[8]. Има и практична причина: ретиноидът работи срещу фотостареенето и петната, а UV ги засилва. Ако тъкмо започваш, планът за първите 12 седмици включва SPF като постоянна стъпка.

3. Работиш върху петна или мелазма. При мелазма и някои пигментации UV защитата може да не е достатъчна. Видимата светлина също може да допринася за потъмняването. В изследване при хора с по-тъмна кожа формули с железни оксиди са намалили пигментацията от видима светлина повече от нетониран SPF^[9]. При мелазма и петна след възпаление тонираните слънцезащити се разглеждат отделно^[10] — повече в темата за оцветения SPF. При мелазма защитата обикновено е целогодишна.

4. Прекарваш дълго време навън. Работа на открито, дълги разходки, зимен спорт. UV се натрупва независимо от температурата.

5. Работиш до прозорец. Част от стъклата пропускат UVA. При часове на ден до прозореца това се натрупва.

6. Нищо от горните. Ако си предимно вътре и не ползваш активи, зимният SPF е добър навик, но не е спешен. Пропуснат ден в сив януари не е същото като пропуснат ден на плажа през юли.

ПРЕЦЕНКАТАКак да прецениш деня

Сезонът е груб ориентир. По-точен е UV индексът — числото, което се дава с прогнозата за времето или в приложение като SunSmart Global UV на СЗО (Световната здравна организация). Индексът показва максималното UV за деня, около обед^[11].

От 0 до 2. Рискът е нисък дори за много светла кожа и СЗО не смята защита за нужна при нормални условия^[11].

3 и нагоре. СЗО препоръчва защита: сянка около обед, дрехи, шапка и слънцезащита^[11].

Индексът мери само способността на UV да зачервява кожата и не включва видимата светлина^[3]. Това е важно при мелазма и петна, защото видимата светлина също участва в потъмняването им.

При AHA и ретиноид причината е друга: препоръката за слънцезащита идва от самите продукти. Това не прави януарски индекс 1 толкова рисков, колкото летен индекс 8. Просто дневният SPF остава част от рутината, докато ги ползваш.