DHHB

DHHB е филтър за дългите UVAДългите ултравиолетови лъчи. Голяма част минава през облаци и обикновено стъкло. Стигат по-надълбоко в кожата и се свързват със стареенето и петната. лъчи^[1]. В лабораторни слънцезащитни формули остава устойчив под ултравиолетово (UV) облъчване^[2]. От UVBКъсите ултравиолетови лъчи. Те причиняват по-голямата част от изгарянето и основно тях мери SPF числото. не пази. В ЕС е разрешен до 10%^[3], в САЩ не е сред разрешените филтри^[4]. От 2027 г. ЕС ограничава в суровината един примес, ди-n-хексил фталат (DnHexP)^[3]. Това е изискване към чистотата, не установен ефект на молекулата.

Поглъща най-силно дългите UVA лъчи

DHHB поглъща най-силно в дългата част на UVA, наречена UVA1^[1][5]. За UVB продуктът разчита на други филтри. При пресмятане на готови комбинации UVA защитата зависи и от маслото, в което е разтворен^[6].

В лабораторни формули остава устойчив под UV

В опит със слънцезащитни формули, приготвени за изследването, DHHB остава устойчив на UV облъчване, но не прави авобензона по-стабилен^[2]. В лабораторни носители след UVA облъчване DHHB запазва спектъра си, а авобензонът и етилхексил метоксицинаматът се разграждат^[7]. Във воден разтвор под продължително изкуствено облъчване се разгражда около 15%^[8]. Предлаганото обяснение е, че след поглъщане на UV молекулата бързо се връща в изходното си състояние, без да се разпада^[9].

Стабилността на готовия продукт зависи от цялата комбинация от филтри.

В ЕС до 10%, в САЩ не е разрешен

През 2005 г. ЕС разрешава DHHB първоначално само в слънцезащитни продукти^[10]. През 2008 г. европейският научен комитет заключава, че 10% не крият риск за потребителя във всички козметични продукти, и ограничението отпада^[1][11].

В САЩ DHHB не е в списъка с разрешени филтри на FDA (Американската агенция по храните и лекарствата)^[4]. През юни 2026 г. FDA добавя бемотризинол (Tinosorb S); DHHB не е засегнат^[12].

Примесът DnHexP е проблем на суровината, не на молекулата

През 2024 г. германските власти съобщават за продукт от разграждането на пластификатор в урина на деца. Той може да идва от DnHexP^[13]. DnHexP е токсичен за репродукцията и забранен като съставка в козметиката, но може да попадне като примес от производството на DHHB^[13][14].

Германският федерален институт за оценка на риска оценява здравния риск при измерената експозиция като много малко вероятен. Слънцезащитата е един от основните източници в неговия модел^[14].

През 2025 г. SCCS (Научният комитет по безопасност на потребителите към Европейската комисия) пресмята безопасен максимум от 260 части на милион DnHexP в DHHB. За цел поставя 1 част на милион, защото толкова чиста суровина е възможна^[13]. През 2026 г. ЕС приема граница 10 части на милион^[3]. В проекта на изменението Комисията и държавите членки обясняват избора на 10 вместо 1 част на милион с по-високата цена на толкова чиста суровина^[15]. Продукти, които не отговарят, не се пускат на пазара от 1 януари 2027 г. и не се предлагат от 1 юли 2028 г.^[3]

През кожата преминава малко

В лабораторен опит със свинска кожа през нея преминава под 0,2% от нанесения DHHB. С най-високата измерена стойност европейският комитет пресмята запас на безопасност над 2000 пъти спрямо дозата без ефект при животни^[1]. През човешка кожа в лабораторни условия, в две спрей формули, за 24 часа преминаване не е открито^[16]. В урина на 58 души, които не са използвали DHHB нарочно, системната експозиция е оценена като много ниска^[17].

Алергия е описана веднъж

В оценката на европейския комитет няма данни при хора за алергия. Тестовете за вредна или алергична реакция при UV облъчване са отрицателни^[1]. Открит е един публикуван случай на клинично значима алергична реакция (сенсибилизацияКожата се научава да реагира на дадено вещество. Първия път често няма нищо; след това контактът с него може да даде обрив.) към DHHB. Пациентът е с алергия и към ароматни вещества^[18].