Млечна киселина

INCI: Lactic Acid

Публикувана на Проверено:

Млечната киселина е алфа-хидрокси киселина (AHA), която отлепва мъртвите клетки от повърхността на кожата и ѝ помага да задържа вода.

Подходяща ли е за теб?
✓
Подходяща при:суха и груба кожа по тялото, „гъша кожа“ по ръцете, грапава кожа на лицето
!
Внимавай при:чувствителна кожа, често зачервяване по лицето, което може да е розацея, или ако вече ползваш ретиноид или друга киселина
Накратко
  • Помага най-много при суха и груба кожа по тялото и при „гъша кожа“ по ръцете. По лицето изглажда, но ефектът е умерен.
  • Избери продукт до 10%, който остава на кожата. По-високият процент и по-киселият продукт ексфолират по-силно.
  • По-мека е от гликоловата, но също може да пари и да дразни. Започни постепенно, а ако кожата се раздразни, спри за няколко дни.
  • Докато я ползваш и седмица след това, пази кожата от слънце.
  • При сухота и „гъша кожа“ разлика има след седмици, по лицето — след месеци. Ако „гъшата кожа“ не се подобри за 4 до 6 седмици, потърси дерматолог.
  • При пъпки и тъмни петна след тях насоките на дерматолозите сочат други съставки. При розацея я избягвай.

Отлепва мъртвите клетки и помага на кожата да задържа вода

Млечната киселина е алфа-хидрокси киселина (Алфа-хидрокси киселини — гликолова, млечна, бадемова. Разтварят се във вода и помагат за отлепването на мъртвите клетки от повърхността на кожата.), като гликоловата. Ускорява обновяването на повърхността на кожата и мъртвите клетки се отделят по-бързо[1]. Тя е и едно от веществата, с които кожата сама задържа вода (естественият хидратиращ фактор)[2].

Колко силно ексфолира, зависи от процента и от Скала за киселинност: под 7 е кисело, над 7 — алкално. Повърхността на здравата кожа е леко кисела, около 5. При киселините pH на продукта може да влияе на това колко силно действат и колко дразнят. При 26 жени по-високият процент и по-киселият продукт ускоряват обновяването повече[1]. Като овлажнител млечната киселина действа по-добре, когато е частично или напълно неутрализирана, превърната в сол (лактат)[3]. Затова лосион за суха кожа и серум за ексфолиране с нея може да действат различно.

Омекотява суха и груба кожа по тялото

Ако кожата по краката ти е суха и се лющи, лосион с млечна киселина може да помогне. При 60 души с изразена сухота три лосиона я намаляват за три седмици. Единият е с 12% неутрализиран лактат, другият — с 5% млечна киселина, третият е без нея. След спирането кожата остава по-добре с 12% лактат[4].

Грапавите пъпчици по ръцете при „гъша кожа“ (кератоза пиларис) също може да се изгладят. AAD (Американската академия по дерматология) посочва млечната киселина сред съставките, които помагат[5]. При 50 души за 12 седмици крем с 10% млечна киселина намалява пъпчиците с 66%, а с 5% салицилова киселина — с 52%. С млечната подобрението идва и по-бързо: след 4 седмици пъпчиците са с 41% по-малко[6]. Лечението не излекува „гъшата кожа“: за да останат пъпчиците под контрол, продължаваш да го прилагаш[5].

Изглажда кожата, но ефектът е умерен

При 74 жени с увредена от слънце кожа се сравняват кремове с 8% млечна киселина, с 8% гликолова и без киселина, нанасяни два пъти дневно. След 22 седмици лицето се подобрява при 71% от жените с млечната и при 40% с крема без киселина. С гликоловата резултатът е сходен. По предмишниците млечната намалява и петната. Авторите оценяват ефекта като скромен[7].

По-високият процент не е задължителен за по-гладка кожа. При доброволци 5% и 12% за 3 месеца изглаждат кожата и бръчиците сходно. Само 12% променя и по-дълбокия слой на кожата[8]. Ако по-високият процент те дразни, по-ниският също изглажда.

По-мека е от гликоловата, но при пилинг е по-слаба

Сред няколко AHA млечната и гликоловата действат най-добре. При високи концентрации едната от двете форми на млечната киселина (L) щипе по-малко от гликоловата[3]. Тези сравнения са от едно изследване.

При 90 души с тъмни петна по лицето (мелазма) пилинг с 92% млечна киселина при дерматолог помага по-малко от пилинг с 30% гликолова. Затова пък дава най-малко странични ефекти[9]. За домашна употреба в САЩ се приемат продукти до 10%[10].

Как да я използваш

  • Избери продукт до 10%, който остава на кожата. Експертната група на американската козметична индустрия (CIR) приема за безопасни у дома продукти с млечна или гликолова киселина до 10% и pH поне 3,5[10]. Кремовете и лосионите в изследванията по-горе не се отмиват.
  • Започни постепенно. В изследванията кремовете се нанасят два пъти дневно[6][7]. Обичайно се съветва да започнеш по-рядко и да увеличаваш, ако кожата я понася.
  • Ако кожата се изсуши или раздразни, спри за няколко дни. Така съветва AAD при лечение на „гъша кожа“[5].
  • Пази се от слънце, докато я ползваш, и седмица след това. FDA (Американската агенция по храните и лекарствата) препоръчва при продукти с AHA слънцезащита, покриващи дрехи и по-малко слънце[10]. Мерено е с гликолова киселина: след 4 седмици кожата почервенява по-лесно от ултравиолетовите лъчи, а седмица след спирането разликата изчезва. FDA допуска, че другите AHA действат така[10].
  • С Семейството производни на витамин A — от по-меките форми в козметиката до рецептурния третиноин. Различават се по сила. или друга киселина внимавай. Обичайно се съветва да не ги нанасяш в една вечер, докато кожата свикне, за да не се натрупа дразнене.
  • Пази очите. Научният комитет на ЕС предлага продуктите с AHA да носят предупреждение да не попадат в очите[11].

Кога друга съставка е по-подходяща

  • Пъпки. Насоките на AAD за акне не дават препоръка за пилингите, сред които и с млечна киселина, нито за кремовете с гликолова: данните не стигат. По-силни препоръки имат бензоил пероксидът и ретиноидите за нанасяне върху кожата, а по-слаба — салициловата киселина[12].
  • Тъмни петна след пъпки. Сред обичайните средства според насоките на AAD са ретиноидите и азелаиновата киселина, а при дерматолог — пилинги и лазер[12].
  • Много суха, напукана кожа. При 25 души с изразена сухота крем с 40% урея за 14 дни намалява грапавостта и напукването повече от лосион с 12% амониев лактат. До края стигат 18 души[13].

Какво да очакваш

Струва си, ако кожата по тялото ти е суха и груба или имаш „гъша кожа“. Сухотата намалява за три седмици, а пъпчиците — още през първия месец[4][6]. По лицето подобрението е бавно: при крема с 8% е оценено след 22 седмици[7]. Търси Lactic Acid в Стандартните имена на съставките в списъка на опаковката. Използват се в ЕС, САЩ и много други страни, с малки разлики — например Aqua в ЕС и Water в САЩ. Ако „гъшата кожа“ не се подобри след 4 до 6 седмици, AAD съветва да кажеш на дерматолога[5]. При пъпки или тъмни петна след тях започни с някоя от съставките в предишния раздел.

Кой трябва да внимава

  • Розацея и често зачервяване. AAD съветва при Хронично кожно състояние: зачервяване по средата на лицето, понякога с видими капиляри или пъпки. Не е тип кожа. да спреш ексфолирането и да избягваш продукти с млечна или гликолова киселина[14].
  • Чувствителна кожа. Обичайно се съветва да започнеш с по-нисък процент. При крема с 10% по ръцете нежеланите реакции са леко парене или сърбеж, без видима реакция по кожата[6].
  • Силна реакция. До FDA стигат съобщения за парене, обрив и подуване от продукти с AHA, по-тежки главно при най-силно ексфолиращите[10]. Пилингите с висок процент се правят при дерматолог. При подуване или обрив обичайно се съветва да спреш продукта и да потърсиш лекар.
  • Граници в ЕС. Регламентът за козметиката не ограничава млечната киселина: тя не е в списъците на забранените и ограничените вещества[15]. През 2000 г. научният комитет на ЕС предлага предпазно до 2,5% при pH поне 5, докато се съберат данни. През 2004 г. запазва становището си[11]. Становището не е закон.
Източници (15)
  • Thueson DO, Chan EK, Oechsli LM, Hahn GS. The roles of pH and concentration in lactic acid-induced stimulation of epidermal turnover. Dermatol Surg. 1998;24(6):641-645. doi:10.1111/j.1524-4725.1998.tb04221.x. Двойносляпо, рандомизирано изпитване с плацебо при 26 жени; обновяването на кожата е мерено с оцветяване с данзилхлорид. Изпитани са 10% млечна киселина при pH 2,0, 3,0 и 4,0 и 5%, 10% и 15% при pH 3,0. „Alpha hydroxy acids such as lactic and glycolic acids (AHAs) accelerate epidermal turnover and exfoliate the stratum corneum“; „At a fixed lactic acid concentration, the desquamative effect was highly pH dependent. At a fixed pH, the turnover rate of skin was concentration dependent.“ Мерено е обновяването, не видимият ефект или дразненето. Първият автор е от Cosmederm Technologies (по PubMed). Прочетено е резюмето. PMID: 9648571
  • Baldwin H, Del Rosso J. Going Beyond Ceramides in Moisturizers: The Role of Natural Moisturizing Factors. J Drugs Dermatol. 2024;23(6):466-471. doi:10.36849/JDD.8358. Обзор. „The skin’s natural moisturizing factors (NMFs) are a complex mixture of water-attracting compounds such as amino acids, urea, lactate, pyrrolidone carboxylic acid (PCA), and electrolytes which play a fundamental role in preserving physiologic function by regulating the water content of the stratum corneum“. Финансирането и конфликтите на интереси не са проверени. Прочетено е резюмето. PMID: 38834224
  • Smith WP. Comparative effectiveness of alpha-hydroxy acids on skin properties. Int J Cosmet Sci. 1996;18(2):75-83. doi:10.1111/j.1467-2494.1996.tb00137.x. Сравнение на гликолова, L- и D-млечна, лимонена, хидроксимаслена и ябълчена киселина в концентрации от 0,5 до 1,15 M: щипане при чувствителна кожа, обновяване, влажност и бръчки за 6 седмици. Броят на участниците и дизайнът не личат от резюмето. „Results indicated that lactic l(+) and glycolic were the most effective acids when tested at equimolar concentrations.“; „When the concentration of lactic and glycolic acids was increased to more than 1.5 m a greater difference in irritation potential was observed with respect to stinging, with the l(+) form of lactic acid being less irritating than glycolic acid and the d(-) form.“; „Both l(+) and the d(-) forms are better moisturizers when fully or partially neutralized.“ Единствен автор, Walter Smith Consultants (по PubMed). Прочетено е резюмето. PMID: 19245467
  • Dahl MV, Dahl AC. 12% lactate lotion for the treatment of xerosis. A double-blind clinical evaluation. Arch Dermatol. 1983;119(1):27-30. Рандомизирано, двойносляпо изпитване при 60 души с умерена до тежка сухота на кожата, 21 дни нанасяне и 2 седмици наблюдение след спирането; трите лосиона са сравнени на различни зони по подбедриците. „a specially neutralized 12% lactate lotion compared with a 5% lactic acid lotion and a nonlactated emollient lotion“; „All three preparations significantly reduced the severity scores of xerosis.“; след спирането 12% лактат дава по-голямо намаление от лосиона без лактат (за страничната част на подбедрицата и за общата оценка на 35-ия ден); „Compared with 5% lactic acid lotion, the 12% lactate lotion provided significantly greater reductions for total severity scores at days 28 and 35.“ Прочетено е резюмето; DOI в PubMed не е посочен. PMID: 6336928
  • American Academy of Dermatology. Keratosis pilaris: Diagnosis and treatment (страница за пациенти, без дата на редакция; видяна на 01.11.2026 г.). „Lactic acid“ е и в двата списъка: „Most moisturizing creams used to treat keratosis pilaris contain one of the following ingredients:“ и „Medicine that can help often contains one of the following ingredients:“ (там са и гликоловата и салициловата киселина, урея и ретиноиди). „Treatment cannot cure keratosis pilaris, so you’ll need to treat your skin to keep the bumps under control.“; „Stop using the medicine for a few days if your skin becomes dry or irritated“; „If you fail to see improvement after following your treatment plan for 4 to 6 weeks, tell your dermatologist.“ AAD
  • Kootiratrakarn T, Kampirapap K, Chunhasewee C. Epidermal permeability barrier in the treatment of keratosis pilaris. Dermatol Res Pract. 2015;2015:205012. doi:10.1155/2015/205012. Прочетено в пълен текст: 50 души с кератоза пиларис, Институт по дерматология в Банкок; крем с 10% млечна киселина на едната ръка и крем с 5% салицилова на другата, два пъти дневно за 12 седмици; оценяващите дерматолози не знаят коя ръка с какво е намазана; без група с крем без киселина. Средното намаление на пъпчиците е 66% с млечната и 52% със салициловата; след 4 седмици — 41% и 34%. „the lactic acid group was more effective than the salicylic acid group“ (разлика 14%, статистически значима); „improvement was achieved in less time with 10% lactic acid cream than with 5% salicylic acid cream“. Странични ефекти: „only irritation, which was typically slightly burning or itching sensation with no visible reaction on the skin“, по-чести с млечната, без значима разлика; с млечната участниците се оплакват повече и от миризмата и дразненето при нанасяне („the lactic acid group complained more about malodor and irritation when applying the cream“); разделение на страни при всеки участник („split side-controlled“). PMID: 25802513
  • Stiller MJ, Bartolone J, Stern R, et al. Topical 8% glycolic acid and 8% L-lactic acid creams for the treatment of photodamaged skin. A double-blind vehicle-controlled clinical trial. Arch Dermatol. 1996;132(6):631-636. Рандомизирано, двойносляпо изпитване с крем без киселина, Massachusetts General Hospital: 74 жени на 40 до 70 години с умерено тежко увредена от слънце кожа на лицето; кремовете се нанасят два пъти дневно на лицето и предмишниците за 22 седмици; един участник се оттегля заради дразнене, шестима — по лични причини. Подобрение поне с една степен (по скала от 0 до 9) в общата тежест на лицето: „76% glycolic acid, 71% lactic acid, and 40% vehicle“. На предмишниците L-млечната киселина превъзхожда крема без киселина по „overall severity of photodamage“, „mottled hyperpigmentation“, „sallowness“ и „roughness“. „Topical 8% glycolic acid and 8% L-lactic acid creams are modestly useful in ameliorating some of the signs of chronic cutaneous photodamage.“ DOI в PubMed липсва; прочетено е резюмето. PMID: 8651713
  • Smith WP. Epidermal and dermal effects of topical lactic acid. J Am Acad Dermatol. 1996;35(3 Pt 1):388-391. doi:10.1016/s0190-9622(96)90602-7. „Test participants applied either 5% or 12% lactic acid twice a day for 3 months.“; „Treatment with 12% lactic acid resulted in increased epidermal and dermal firmness and thickness and clinical improvement in skin smoothness and in the appearance of lines and wrinkles. No dermal changes were observed after treatment with 5% lactic acid; however, similar clinical and epidermal changes were noted.“ Броят на участниците и дали има група без киселина не личат от резюмето. Единствен автор; месторабота в PubMed не е посочена. Прочетено е резюмето. PMID: 8784274
  • Sahu P, Dayal S. Most worthwhile superficial chemical peel for melasma of skin of color: Authors’ experience of glycolic, trichloroacetic acid, and lactic peel. Dermatol Ther. 2021;34(1):e14693. doi:10.1111/dth.14693. 90 души с епидермална мелазма в Индия, по 30 в група; пилинг с 30% гликолова, 92% млечна или 15% трихлороцетна киселина на всеки 2 седмици за 12 седмици. „The mean MASI score after therapy was significantly lower in patients treated with GA and TCA peels as compared with the group receiving LA peel.“; „GA and TCA peels were equally efficacious and more effective than LA peels. LA peel had minimum side effects and better tolerability than GA and TCA peels.“ Резюмето не казва дали групите са разпределени случайно. Прочетено е резюмето. PMID: 33372385
  • U.S. Food and Drug Administration. Alpha Hydroxy Acids (страница, „Content current as of: 11/22/2022“; видяна на 01.11.2026 г.) и Guidance for Industry: Labeling for Cosmetics Containing Alpha Hydroxy Acids (януари 2005 г.; „Content current as of: 11/13/2018“). Страницата: „The most common AHAs in cosmetic products are glycolic acid and lactic acid.“; CIR е описана като „the industry’s self-regulatory body for reviewing the safety of cosmetic ingredients“, която „concluded that products containing the AHAs glycolic and lactic acid are safe for use by consumers if:“ „The AHA concentration is 10 percent or less.“, „The final product has a pH of 3.5 or greater.“ и продуктът пази от повишената чувствителност към слънце или указанията съветват „use daily protection from the sun“. Изследването на FDA с гликолова киселина (Kaidbey и сътр., 2003; по резюмето в PubMed — 10% гликолова при pH 3,5, PMID 12713551; указанието на FDA говори за ефект от концентрации „as low as 4%“): „After four weeks of AHA application, volunteers’ sensitivity to skin reddening produced by UV increased by 18 percent.“ Нежелани реакции: 114 съобщения от 1992 г. до февруари 2004 г., най-често парене (45), дерматит или обрив (35) и подуване (29); „The more serious adverse reactions appear to occur most often with products that cause the greatest degree of exfoliation.“ Указанието (препоръчителен текст на етикета): „Sunburn Alert: This product contains an alpha hydroxy acid (AHA) that may increase your skin’s sensitivity to the sun and particularly the possibility of sunburn. Use a sunscreen, wear protective clothing, and limit sun exposure while using this product and for a week afterwards.“; „Although the studies investigated the effects of glycolic acid, FDA believes that the effects of other types of AHAs used in cosmetic products may be the same.“; ефектът от гликоловата „no longer is evident one week after discontinuing topical application of glycolic acid“. Указанието не е задължително: „do not establish legally enforceable responsibilities“. FDA, Alpha Hydroxy Acids · FDA, Guidance for Industry
  • Scientific Committee on Cosmetic Products and Non-Food Products (SCCNFP). The safety of alpha-Hydroxy acids. Становище SCCNFP/0370/00, прието на 28.06.2000 г., и Updated Position Paper Concerning Consumer Safety of Alpha-Hydroxy Acids, SCCNFP/0799/04, прието на 25.05.2004 г. 2000 г.: „on the precautionary principle, it is suggested that, until the required data are available, it is reasonable to suggest that:“ гликоловата киселина „may be used safely at a level of up to 4% and a pH ≥ 3.8“, а млечната — „up to a maximum level of 2.5% and a pH ≥ 5“; предупреждения към потребителя за „avoiding contact with the eyes“ и „avoiding / or affording protecting from UV whilst using products containing AHAs“. 2004 г.: комитетът „maintains its previous opinion“; „AHA application does increase UV damage to the skin“. Становищата не са регламент. SCCNFP/0370/00 · SCCNFP/0799/04
  • Reynolds RV, Yeung H, Cheng CE, et al. Guidelines of care for the management of acne vulgaris. J Am Acad Dermatol. 2024;90(5):1006.e1-1006.e30. doi:10.1016/j.jaad.2023.12.017. Насоки на Американската академия по дерматология. „Strong recommendations are made for benzoyl peroxide, topical retinoids, topical antibiotics, and oral doxycycline“; „Conditional recommendations are made for topical clascoterone, salicylic acid, and azelaic acid“. Видени в копие на статията (стр. 1006.e4, таблица I): „Chemical peels (alpha hydroxy acid: glycolic acid, lactic acid, madelic acid; beta hydroxy acid: salicylic acid)“; стр. 1006.e10: „Available evidence is insufficient to develop a recommendation on the use of topical glycolic acid, sulfur, sodium sulfacetamide, and resorcinol for acne treatment“; стр. 1006.e18: „Available evidence is insufficient to develop a recommendation on the use of acne lesion/comedo extraction, chemical peels“; стр. 1006.e19: „common treatments for acne-induced hyperpigmentation include topical retinoids, azelaic acid, hydroquinone,“ „physical modalities such as lasers and chemical peels“. Млечната киселина в раздела за бременност не е спомената. Конфликтите на интереси не са проверени. PMID: 38300170
  • Ademola J, Frazier C, Kim SJ, Theaux C, Saudez X. Clinical evaluation of 40% urea and 12% ammonium lactate in the treatment of xerosis. Am J Clin Dermatol. 2002;3(3):217-222. doi:10.2165/00128071-200203030-00007. Рандомизирано, двойносляпо сравнение на двете страни на тялото при 25 души с умерена до тежка сухота; 18 завършват 28-дневното наблюдение. Сравнени са търговски продукти: 40% урея (Carmol 40) и 12% амониев лактат (Lac-Hydrin 12%). „On day 14, the 40% urea cream was superior to the 12% ammonium lactate lotion as measured by skin roughness, fissure reduction, thickness and dryness.“ Първият автор е от Biometrix Clinical Research (по PubMed); финансирането не е проверено. Прочетено е резюмето. PMID: 11978141
  • American Academy of Dermatology. Rosacea: Tips for managing (страница за пациенти, обновена на 3.04.2024 г.; видяна на 01.11.2026 г.). „If you exfoliate your skin, stop.“ Сред съставките, които дерматолозите съветват да се избягват, са „Glycolic acid“ и „Lactic acid“. AAD
  • Регламент (ЕО) № 1223/2009 относно козметичните продукти, приложения II и III. Консолидиран текст на Европейската комисия към 18.05.2026 г. (02009R1223 — EN — 18.05.2026 — 041.001). Lactic Acid (CAS 50-21-5) няма запис в нито едно от двете приложения. Приложение II · Приложение III

🧴 Продукти с млечна киселина

6 продукта в базата
Elizabeth Arden
White Tea Skin Solutions Hydrating Emulsion
Geek & Gorgeous
101 Liquid Hydration
Lancôme
Génifique Advanced Night
The Ordinary
AHA 30% + BHA 2% Peeling Solution Маска за лице
The Ordinary
The Ordinary Alpha Arbutin 2% + HA Серум
Avène
DermAbsolu Concentrated Resculpting Serum
С внимание
Виж всички 6 продукта с млечна киселина →

Често задавани въпроси

По-добра ли е от гликоловата киселина?
По-мека е: при високи концентрации щипе по-малко. При 8% кремовете с двете киселини подобряват вида на лицето сходно, а при пилинг за петна гликоловата действа по-силно.
Колко процента да избера?
За домашна употреба — до 10%. При 5% и 12% кожата става сходно по-гладка, така че по-високият процент не е задължителен.
Мога ли да я ползвам всеки ден?
В изследванията кремовете се нанасят два пъти дневно. Обичайно се започва по-рядко и се увеличава, ако кожата я понася.
Подходяща ли е за суха кожа?
Да, особено по тялото. Като овлажнител действа по-добре неутрализираната форма (лактат); лосион с 12% лактат намалява сухотата по краката за три седмици.
Трябва ли ми слънцезащита, докато я ползвам?
Да. FDA препоръчва слънцезащита, покриващи дрехи и по-малко слънце, докато ползваш продукт с AHA, и седмица след това.